- Тази сутрин написах и изпратих следното (отворено) писмо:
До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин")
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-н Росен Раев, частен съдебен изпълнител от Пловдив
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
До г-н Данаил Кирилов, Министър на правосъдието
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ
НРАВСТВЕН ПРИЗИВ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, заради идеите си опраскан, уволнен, остракиран от системата на образованието, превърнат в дисидент спрямо нея и затова безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив
Многоуважаема госпожо Анастасова,
Водейки преговори с Вас (с участието, с посредничеството на г-жа Началника на РУО и г-н омбудсмана на Пловдив) за начина на НАПЪЛНО ДОБРОВОЛНОТО ми издължаване (на сумата, присъдена от съда - заради загубеното от мен дело за отмяна на Вашата изцяло репресивна заповед за моето опраскване-уволнение!) и едва след като вече се бях НАПЪЛНО издължил, имах щастието да разбера, че Вие, кой знае защо, вече сте ме била дала на... частен съдебен изпълнител. Сега, след като ми се наложи (благодарение на взети заеми от мои приятели и от солидарни с моята борба граждани!) да се издължа напълно и на частния съдебен изпълнител, т.е. да му дам, неизвестно за какво, сумата от 777 лева, искам да Ви запитам за следното:
- Имате ли (в качеството на учител и възпитател на младежта, а също и на ръководител на учебно-образователно, възпитателно и личностно формиращо държавно учреждение!) известни морални (човешки) угризения за това, което си позволихте да ми причините? (Аз все още не мога да разбера за какво по-точно трябваше да дам тази немалка за мен сума пари - за Ваше сведение заплатата ми в момента на пазач е под минималната, т.е. е точно 430 лева, т.е. сама можете да изчислите колко време трябва да работя за да изкарам тия пари!)
- В този контекст възниква с необходимост следния въпрос: бихте ли опитала да ми обясните каква беше Вашата истинска мотивация да ме подложите на такова едно абсурдно (идиотско!) унижение (принудително събиране на задължение, което вече сам бях изплатил напълно доброволно!)? Питам защото аз наистина не зная за какво трябваше да дам тези пари на Вашия адвокат и на наетия от Вас частен съдебен изпълнител, а да хвърля тия 777 лева един вид "на вятъра" е разкош, който не мога да си позволя. Ние, човеците, уважаема госпожо Директор, сме разумни същества и затова не можем да се успокоим докато не постигнем истинските, РАЗУМНИТЕ основания ня всичко, което ни се случва, ето, аз сега апелирам към Вашата несъмнена интелигентност и Ви моля да ми дадете тъй силно вълнуващото ме разяснение и обяснение.
- Тази сума пари (777 лева, аз фактически дадох 800 лева, вероятно заради някакви лихви?) отиде не в бюджета на училището, а предимно в портфейлите (джобовете) на Вашия адвокат и на наетия от Вас, неизвестно за какво, частен съдебен изпълнител; можете да ми обясните на какво се основава тази Ваша добродетелност спрямо техните лични доходи или бюджети (те получиха тия мои пари фактически за нищо, ей-така, като подарък!)?! Уверявам Ви, не съм в такова бляскаво финансово положение, че да мога да си позволя да правя парично-финансови подаръци на намиращи се в значително по-добро (от моето) материално положение адвокати и частни съдебни изпълнители, имащи големи кантори с немалък персонал.
- Имате ли усещането (или подозрението?), че това, което ми причинихте, е несправедливо? Как според Вас може да бъде възмездена не само материалната, но и моралната (неимуществената) щета, която понесох заради Вашия каприз да ми отмъстите (предполагам) за моето поведение като небезразличен (и граждански активен) учител по философия и гражданско образование, когото Вие извършихте чудеса от героизъм за да можете в крайна сметка да ме изпъдите от училището, в което съм работил толкова много години?!
- Изплащайки разноските за воденото заради Вас (заради Вашата репресивна заповед за моето уволнение!) съдебно дело, аз внесох в бюджета на училището от свои лични средства (взети пак назаем от мои приятели или от солидарни с моята борба за промяна в образованието небезразлични граждани!) немалката за моите възможности сума от 1450 лева
До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин")
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-н Росен Раев, частен съдебен изпълнител от Пловдив
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
До г-н Данаил Кирилов, Министър на правосъдието
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ
НРАВСТВЕН ПРИЗИВ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, заради идеите си опраскан, уволнен, остракиран от системата на образованието, превърнат в дисидент спрямо нея и затова безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив
Многоуважаема госпожо Анастасова,
Водейки преговори с Вас (с участието, с посредничеството на г-жа Началника на РУО и г-н омбудсмана на Пловдив) за начина на НАПЪЛНО ДОБРОВОЛНОТО ми издължаване (на сумата, присъдена от съда - заради загубеното от мен дело за отмяна на Вашата изцяло репресивна заповед за моето опраскване-уволнение!) и едва след като вече се бях НАПЪЛНО издължил, имах щастието да разбера, че Вие, кой знае защо, вече сте ме била дала на... частен съдебен изпълнител. Сега, след като ми се наложи (благодарение на взети заеми от мои приятели и от солидарни с моята борба граждани!) да се издължа напълно и на частния съдебен изпълнител, т.е. да му дам, неизвестно за какво, сумата от 777 лева, искам да Ви запитам за следното:
- Имате ли (в качеството на учител и възпитател на младежта, а също и на ръководител на учебно-образователно, възпитателно и личностно формиращо държавно учреждение!) известни морални (човешки) угризения за това, което си позволихте да ми причините? (Аз все още не мога да разбера за какво по-точно трябваше да дам тази немалка за мен сума пари - за Ваше сведение заплатата ми в момента на пазач е под минималната, т.е. е точно 430 лева, т.е. сама можете да изчислите колко време трябва да работя за да изкарам тия пари!)
- В този контекст възниква с необходимост следния въпрос: бихте ли опитала да ми обясните каква беше Вашата истинска мотивация да ме подложите на такова едно абсурдно (идиотско!) унижение (принудително събиране на задължение, което вече сам бях изплатил напълно доброволно!)? Питам защото аз наистина не зная за какво трябваше да дам тези пари на Вашия адвокат и на наетия от Вас частен съдебен изпълнител, а да хвърля тия 777 лева един вид "на вятъра" е разкош, който не мога да си позволя. Ние, човеците, уважаема госпожо Директор, сме разумни същества и затова не можем да се успокоим докато не постигнем истинските, РАЗУМНИТЕ основания ня всичко, което ни се случва, ето, аз сега апелирам към Вашата несъмнена интелигентност и Ви моля да ми дадете тъй силно вълнуващото ме разяснение и обяснение.
- Тази сума пари (777 лева, аз фактически дадох 800 лева, вероятно заради някакви лихви?) отиде не в бюджета на училището, а предимно в портфейлите (джобовете) на Вашия адвокат и на наетия от Вас, неизвестно за какво, частен съдебен изпълнител; можете да ми обясните на какво се основава тази Ваша добродетелност спрямо техните лични доходи или бюджети (те получиха тия мои пари фактически за нищо, ей-така, като подарък!)?! Уверявам Ви, не съм в такова бляскаво финансово положение, че да мога да си позволя да правя парично-финансови подаръци на намиращи се в значително по-добро (от моето) материално положение адвокати и частни съдебни изпълнители, имащи големи кантори с немалък персонал.
- Имате ли усещането (или подозрението?), че това, което ми причинихте, е несправедливо? Как според Вас може да бъде възмездена не само материалната, но и моралната (неимуществената) щета, която понесох заради Вашия каприз да ми отмъстите (предполагам) за моето поведение като небезразличен (и граждански активен) учител по философия и гражданско образование, когото Вие извършихте чудеса от героизъм за да можете в крайна сметка да ме изпъдите от училището, в което съм работил толкова много години?!
- Изплащайки разноските за воденото заради Вас (заради Вашата репресивна заповед за моето уволнение!) съдебно дело, аз внесох в бюджета на училището от свои лични средства (взети пак назаем от мои приятели или от солидарни с моята борба за промяна в образованието небезразлични граждани!) немалката за моите възможности сума от 1450 лева
Комментарии
Отправить комментарий