Какъв урок ни преподаде Бог? - Gobral

Какъв урок ни преподаде Бог? -

Ще разкажа една съвсем реална история, взета от самия живот, която обаче има голям смисъл според мен.

Преди три дни мой приятел (с когото често работим заедно тук-там с оглед да изкараме някакви пари: аз съм много затруднен предвид изгонването ни с жена ми, също учителка като мен, от образователната система) ми звънна и ми предложи да идем да свършим една доста съблазнителна работа - за два-три часа можех да изкарам добри пари. Да, обаче беше празник, в който не се работи, след размисъл аз му отказах; той обаче каза, че сам ще свърши работата, на мен предложи да дойда с него просто да му правя компания докато работи и да съм на чист въздух и на слънце, денят беше слънчев и чудесен. Отидохме, аз стоях покрай него, денят наистина беше великолепен, знаете, ние сме зажаднели за слънце и на въздух предвид домашния арест, на който е подложен целия народ. По едно време аз реших да се прибера, приятелят ми ме закара с колата (понеже трябваше да купи бензин за машината си), а той се върна да си довърши работата.

Да, но мина около час и той ми звънна и ми каза, че колата му се е развалила, не иска да запали двигателят, помоли ме да дойда дотам с моята кола за да го бутна да запали. Няма как, отидох. Интересно е, че колата му е хубава, никога не е имала такъв проблем, но ето, сега съвсем не искаше да пали. Е, наложи се да го побутам, колата трудно запали, но в крайна сметка запали и тръгна. Но се оказа, че понеже съм с болно сърце, от усилието при бутането в един момент усетих, че нямам въздух, сърцето ми се разхлопа бясно, олюлях се, имах чувството, че ще падна; едва се довлякох до моята кола с последни сили, седнах, дълго време се опитвах да дишам дълбоко за да нормализирам работата на сърцето си. С две думи казано, едва не умрях. Но, слава Богу, съвзех се и се прибрах в къщи.

И там се запитах: добре де, как стана така, че моторът на колата на приятеля ми изведнъж отказа да запали? Случайно ли е това или изобщо не е случайно, предвид денят, в който не бива да се работи, в който е грехота да се работи. Звъннах и казах на приятеля си и го запитах как мисли, дали Господ днес не му е дал един урок та друг път да не работи в празничен ден; той най-напред се засмя, а пък после се замисли. Ето, и аз, дето съм по-зрял, не го възпрях, и на мен ми беше даден урок с кризата със сърцето. В резултат обаче на станалото ние двамата единодушно решихме да не идем да работим на великденските празници, за които имахме големи планове да работим в една градина; въздържахме се от работа.

Та такава е историята и поуката от нея. Разказах ви я за всеки случай. Днес пак е празничен ден, аз преди малко се опитах да захвана една работа, но като се сетих за тази история, се отказах. От утре вече ще работя. И неделния (съботния?) ден трябва да се почита, а ние редовно работим и тогава... пък се чудим после защо сме бедни и защо все страдаме?!

Толкова. Приятна вечер ви желая! Бъдете здрави! Нека вирусът все така да ви подминава!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.