Дали любовта е възможна само между мъж и жена? - 
Искам да се включа в дискусията (по-скоро да я подпомогна, щото засега още не е започнала) като ще си позволя да кажа следното по повод приведените думи на Апостол Павел; ето какво мен специално ме вълнува като изследовател на човешката душа:
По тези т.н. "срамотни страсти", при които и "жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено", а също, разбира се, най-вече мъжете, които "оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие", ми се ще да поставя следните важни според мен проблеми за осмисляне и за дискусия:
1.) Човекът не прави секс единствено заради чисто биологичния, природния му смисъл ("правене на деца"), а заради удоволствието, което сексът ни доставя, нали така? По този пункт имаме ли спорове? Човекът е устроен така, че е склонен да се пристрастява към това най-силно удоволствие, което тялото може да ни достави - за да бъде изкушаван от Дявола ли човекът е устроен така? (Ако Създателят беше направил нужното при секс да не получаваме никакво удоволствие, тогава ние бихме могли да бъдем съвсем непорочни и морални, тогава обаче би се обезсмислил самият морал, той би загубил своя смисъл; всички ние, подобно на безплътните ангели, щяхме единодушно да презираме секса, тогава непорочността би загубила своя нравствен смисъл.)
2.) Ако всички станем аскети и се откажем от секса заради някакви по-висши духовни блаженства, тогава ще стане така, че ще бъде застрашен животът на земята, нали така? Значи аскетизмът е нещо хубаво и ценно тъкмо защото е трудно постижимо и рядко срещащо се, нали така? Човек сам избира какво да прави и по този пункт, имаме СВОБОДА, добре де, и самият Бог е искал да бъдем надарени с този тъй коварен дар на свободата, като се ползваме от него по някакъв начин, нима за този сво избор трябва да бъдем наказвани? (Да, свободата е неделима от отговорността, но нали можеше да бъдем устроени и по друг начин, подобно на роботите, тогава всички щяхме да избираме едно и също нещо, което обаче обезсмисля всичко, нали така?)
3.) Мнозинството от човеците живеят "според естеството", според природата, т.е. употребяват половите си органи според природното им предназначение, подчинявайки се на природното, огромната част от човеците правят "единствено правилния секс", сиреч, са хетеросексуални, което именно и осигурява възпроизвеждането на човешкия род, това е прекрасно! Няма опасност човечеството да изчезне, нещо повече, има опасност планетата ни да се пренасели, нали така? Второ, нали някои хора са с толкова скромни възможности (качества, умствени и нравствени, личностни!), че едва ли си заслужава така старателно да се опитват да продължат своя ген... но пък нали никога няма гаранция, че ако бащата и майката са тъпанари, и детето непременно ще стане като тях?! Или непременно ще стане като тях? Както и да е, това е страничен въпрос.
4.) Както има аскети, отказали се от секса (дали пък и аскетите не прегрешават сами нощем, когато поривите на този звяр, сексуалността, ги овладеят - и те им се отдадат?!), така има и човеци, които по някакви причини (доста на брой) почват да им се иска да правят секс с индивиди от своя пол; защо им се иска това, защо той им е приятно и ги възбужда, е сложен за обяснение проблем, но е факт, че има такива хора. Какво да правим с тях? Те са грешници, така ли? Развратници са, при това тяхното развратничене, понеже е противоестествено, е непростимо, тъй ли?
5.) На тия, които са "напълно нормални в секса" дали понякога не им се приисква да опитат какво е да правиш секс със същество (човешко! от собствения пол? Сигурно им минава пре главата понякога такава мисъл, но те мигновено почват да я пъдят, щото има догма, че "нормалното" е да правиш секс само с представители на другия пол; добре де, но тук не става ли така, че тия хора, дето се страхуват от самата мисъл да правят секс с индивиди от своя пол, почват да робуват на въпросната представа? Какво става тогава с човешката свобода? Дали не отива "на кино" или "по дяволите"?
6.) Дали лесбийките и гейовете са тези, които между другото са способни да не робуват на въпросната представа, а именно, че секс е "единствено правилно" и "нормално" да се прави само с индивиди от другия пол? Няма ли да се окаже, че в едно отношение хомосексуалните превъзхождат хетеросексуалните, а именно, че са по-освободени по този пункт? Или това е една прекалена свобода? Да де, но свободата нели е ценна тъкмо защото всеки сам решава което е правилно за него самия?
7.) Как ли се чувстват тия "грешници", хомосексуалните? Те дали също не търсят любовта - както я търсят и ония, другите, "правилно мислещите"?! Ами ако, да допуснем, двама мъже срещнат любовта, обикнат се, ако духовното при тях стане водещото, тогава няма ли грехът им да е някак си по-оправдан? Щото любовта е висша сила, нали така? Може ли някой да командва любовта - и има ли право да я пъди когато тя се появи?! Какво е правилно да прави някой юноша, който изведнъж осъзнае, че изпитва силни любовни чувства към своя приятел? Как трябва да реагира в такъв случай приятелят му ако той самият не разделя чувството му? А ако и двамата взаимно са се влюбили, няма ли да са щастливи както влюбените мъж и жена? Нима любовта е възможна само между мъж и жена?
И т.н. Въпросите, както виждате, могат да бъдат безброй. Когато намесим религиозният момент, нещата стават още по-сложни. Мисля, че няма лошо да се поставят всичките тия въпроси и да мислим заедно по тях. И без да изпадаме в просташки изхвърляния, нали така?
(Изпращам това на автора на постинга ако иска да го сложи там, обяснявайки, че е от мен, щото аз не мога да се изказвам във ФБ.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Искам да се включа в дискусията (по-скоро да я подпомогна, щото засега още не е започнала) като ще си позволя да кажа следното по повод приведените думи на Апостол Павел; ето какво мен специално ме вълнува като изследовател на човешката душа:
По тези т.н. "срамотни страсти", при които и "жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено", а също, разбира се, най-вече мъжете, които "оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие", ми се ще да поставя следните важни според мен проблеми за осмисляне и за дискусия:
1.) Човекът не прави секс единствено заради чисто биологичния, природния му смисъл ("правене на деца"), а заради удоволствието, което сексът ни доставя, нали така? По този пункт имаме ли спорове? Човекът е устроен така, че е склонен да се пристрастява към това най-силно удоволствие, което тялото може да ни достави - за да бъде изкушаван от Дявола ли човекът е устроен така? (Ако Създателят беше направил нужното при секс да не получаваме никакво удоволствие, тогава ние бихме могли да бъдем съвсем непорочни и морални, тогава обаче би се обезсмислил самият морал, той би загубил своя смисъл; всички ние, подобно на безплътните ангели, щяхме единодушно да презираме секса, тогава непорочността би загубила своя нравствен смисъл.)
2.) Ако всички станем аскети и се откажем от секса заради някакви по-висши духовни блаженства, тогава ще стане така, че ще бъде застрашен животът на земята, нали така? Значи аскетизмът е нещо хубаво и ценно тъкмо защото е трудно постижимо и рядко срещащо се, нали така? Човек сам избира какво да прави и по този пункт, имаме СВОБОДА, добре де, и самият Бог е искал да бъдем надарени с този тъй коварен дар на свободата, като се ползваме от него по някакъв начин, нима за този сво избор трябва да бъдем наказвани? (Да, свободата е неделима от отговорността, но нали можеше да бъдем устроени и по друг начин, подобно на роботите, тогава всички щяхме да избираме едно и също нещо, което обаче обезсмисля всичко, нали така?)
3.) Мнозинството от човеците живеят "според естеството", според природата, т.е. употребяват половите си органи според природното им предназначение, подчинявайки се на природното, огромната част от човеците правят "единствено правилния секс", сиреч, са хетеросексуални, което именно и осигурява възпроизвеждането на човешкия род, това е прекрасно! Няма опасност човечеството да изчезне, нещо повече, има опасност планетата ни да се пренасели, нали така? Второ, нали някои хора са с толкова скромни възможности (качества, умствени и нравствени, личностни!), че едва ли си заслужава така старателно да се опитват да продължат своя ген... но пък нали никога няма гаранция, че ако бащата и майката са тъпанари, и детето непременно ще стане като тях?! Или непременно ще стане като тях? Както и да е, това е страничен въпрос.
4.) Както има аскети, отказали се от секса (дали пък и аскетите не прегрешават сами нощем, когато поривите на този звяр, сексуалността, ги овладеят - и те им се отдадат?!), така има и човеци, които по някакви причини (доста на брой) почват да им се иска да правят секс с индивиди от своя пол; защо им се иска това, защо той им е приятно и ги възбужда, е сложен за обяснение проблем, но е факт, че има такива хора. Какво да правим с тях? Те са грешници, така ли? Развратници са, при това тяхното развратничене, понеже е противоестествено, е непростимо, тъй ли?
5.) На тия, които са "напълно нормални в секса" дали понякога не им се приисква да опитат какво е да правиш секс със същество (човешко! от собствения пол? Сигурно им минава пре главата понякога такава мисъл, но те мигновено почват да я пъдят, щото има догма, че "нормалното" е да правиш секс само с представители на другия пол; добре де, но тук не става ли така, че тия хора, дето се страхуват от самата мисъл да правят секс с индивиди от своя пол, почват да робуват на въпросната представа? Какво става тогава с човешката свобода? Дали не отива "на кино" или "по дяволите"?
6.) Дали лесбийките и гейовете са тези, които между другото са способни да не робуват на въпросната представа, а именно, че секс е "единствено правилно" и "нормално" да се прави само с индивиди от другия пол? Няма ли да се окаже, че в едно отношение хомосексуалните превъзхождат хетеросексуалните, а именно, че са по-освободени по този пункт? Или това е една прекалена свобода? Да де, но свободата нели е ценна тъкмо защото всеки сам решава което е правилно за него самия?
7.) Как ли се чувстват тия "грешници", хомосексуалните? Те дали също не търсят любовта - както я търсят и ония, другите, "правилно мислещите"?! Ами ако, да допуснем, двама мъже срещнат любовта, обикнат се, ако духовното при тях стане водещото, тогава няма ли грехът им да е някак си по-оправдан? Щото любовта е висша сила, нали така? Може ли някой да командва любовта - и има ли право да я пъди когато тя се появи?! Какво е правилно да прави някой юноша, който изведнъж осъзнае, че изпитва силни любовни чувства към своя приятел? Как трябва да реагира в такъв случай приятелят му ако той самият не разделя чувството му? А ако и двамата взаимно са се влюбили, няма ли да са щастливи както влюбените мъж и жена? Нима любовта е възможна само между мъж и жена?
И т.н. Въпросите, както виждате, могат да бъдат безброй. Когато намесим религиозният момент, нещата стават още по-сложни. Мисля, че няма лошо да се поставят всичките тия въпроси и да мислим заедно по тях. И без да изпадаме в просташки изхвърляния, нали така?
(Изпращам това на автора на постинга ако иска да го сложи там, обяснявайки, че е от мен, щото аз не мога да се изказвам във ФБ.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Комментарии
Отправить комментарий