Агрономът-учител-блогър Ники Димов е написал нещо интересно и важно.
Ако искаш го сподели... Да му помогнем малко.
В България нема никакъв прогрес щото ний, българите, взаимно не се подкрепяме за нищо...
Понеже сме тъпанари (и завистници и злобари, но е излишно да го споменавам, завистниците и злобарите винаги са тъпанари!), като каже някой нещо, гледаме като говеда и не реагираме да го подкрепим, а само се стараем да плюнем по-обилно връз него...
(Навремето, преди много години, на национална среща на блогърите аз изнесох лекция за т.н. "блогърско цунами", идеята ми беше когато някой блогър каже нещо важно и значимо, да не мълчим като говеда, а поне да споделяме казаното от него, и така именно може да се образува въпросното "блогърско цунами", което да стигне и до медиите, конвенционалните, а оттам евентуално да се упражни натиск върху управляващите; обясних, че никаква сила не могат да бъдат небезразличните граждани, в частност блогърите, ако не се подкрепят, ако не си обединяват силите, ако не си взаимодействат.
Моята лекция тогава, спомням си, беше посрещната с ледено мълчание, в голямата зала (в Централния дом на армията в София!) след като завърших, настъпи пълна тишина, никой не стана да каже нещо, впечатлението беше, че в залата са били само глухи (глухонеми!) хора, а аз съм говорил не с жестове, а с думи! А в залата присъстваха важни и именити тогава блогъри, някои от тях по-късно станаха политици или медийни звезди като Радан Кънев, Константин Павлов-Комитата, Иван Бедров, Асен Генов и пр., да не изброявам повече, че още повече ще ме намразят тия нашенски звезди! Казвам това само за илюстрация. Тази случка беше някъде към 2007 г.)
Вчера, прочее, с Ники Димов отидохме в РУО-Пловдив да говорим с началничката по този именно въпрос (за унизителното заплащане на лекторските часове!), по негова инициатива отидохме. Срещнахме се не с Пакова (тя била в отпуск), а със заместващата я Кръстанова, и двете иначе са Антоанети.
Стана голям, знаменателен, да не кажа потресаващ дебат - повече от час! Интересно е, че другарките и другарите от РЛЕО-Пловдив изслушаха Димов, който си изказа мъката и обясни защо се е наложило да напусне учителстването (той имаше голям мерак да стане учител и учи допълнително, плати си за да вземе учителска правоспособност!), а след това Кръстанова и другите инспектори, присъстващи на срещата (тя ги повика за свидетели, тя без свидетели не разговаря с мен!) след това ни обясниха, че съчувстват на "колегата Димов", но че нищичко не можело да се направи по тоз въпрос, щото той зависел от... законодателите, требвало ние, гражданите, моля ви се, да се обърнем и да безпокоим не изпълнителната образователна власт, а требвало да почнем да пишем предложения към... Парламента, към депутатите, с оглед ние, гражданите, да предизвикаме законодателна промяна!!! (А пък служителите на МОН требва, вероятно, само да се изтягат на меките си кресла и да се чешат където и не ги сърби!)
Тогава именно се намесих аз, щото не мога понасям наглостта на чиновниците и на властващите; и тогава стана един неописуемо горещ дебат, който сега не мога да описвам; но ако намеря време и сили, ще го сторя, щото имаше потресаващи моменти (поне тях съм длъжен да представя на обществеността, заслужава си!).
(А може и във видеоформат да се изкажа, щото ми е писнало от писане, изписах се вече, болят ме очите и пръстите от многогодишно писане, ще получа парализа на пръстите от много писане!)
Сега спирам дотук! До скоро! Хубав ден!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Комментарии
Отправить комментарий